Риболов на скобар

У нас риба скобар се среща в река Дунав, Марица, Струма, Вит, Тунджа, Малък Искър, Арда, Тополница, както и по местата, които обитава черната мряна.

Живее на стада с еднакви размери екземпляри, защото едрите парчета имат навика да прогонват всички по-малки от себе си. В реката се среща по долната част на бързея, където има едри камъни и рибата може едновременно да плува и да се укрива по редица от струпани такива. Скобара не се движи в средата на реката, за него е характерна дългата ивица от населяване, която прави от страни и до 2,5 метра от брега. Следва винаги едни и същи пътища при придвижването си, о които има цепнатини с големина от до 20 см.

Характерно за тази риба е, че запомня местата, където е улавяна и дори за пореден път да минава не се подлъгва от примамките. Може да стърже водорасли полепнали по камъните, но да не се подлъже по хвърлената примамка.

За да бъде изкушен скобара със стръв на въдицата нещата много могат да зависят от захранката. Чрез подхранка се задържа интереса на рибата. Не са редки случаите, когато на едно място няколко рибари могат да застанат за улов на рибата, но първи и най-добри резултати има този, който пръв е подал захранката. Примамени един път от нея рибите тръгват в редица и отиват към началната си цел, без значение, че преди да достигнат до нея по пътя си могат да минат покрай много други примамващи ги с храна.

Захранката за скобар може да е примесена с глина, брашно или трици, всички те ще се разтварят бавно по течението и ще свършат идеална работа за примамването му.

Когато се подаде първоначална захранка за скобар от няколко по-големи топки се захранва и самото място. За подхранка могат да се приготвят и по-големи жилави топчета, замесени от хляб и глина. Подават се, така, че да се заловят между камъни. Щом започнат да излизат малки рибки като клен или мрени, то скоро и почвата на скобара ще е на лице. Рибата бързо гони дребните парчета и въвлича във вълнуващи моменти от улова си, като показва своята борбеност и упоритост.