Речен кефал

Рибата речен кефал обитава води с различни течения. Той сменя местообитанията си, което не може да предвиди или да се даде точна характеристика долните или горните участъци на реки са по-предпочитани от него. В зависимост от сезона, той обитава различни водоеми. Местата, където намира храната си същ са различни. Като конкретно нещо за кефала е това, че колкото по-студена е водата, толкова повече рибата намира уединение в дълбините и се чувства по-спокойна. Когато времето се затопли и водата стане по-буйна, то и рибата се появява по повърхностните участъци. Дори участието й в по-затихнали води не липсва. Кефала прави миграциони походи, когато обитанията му са язовири. Сред по-характерни миграции са пролетните навлизания в устията на нарастващите водоеми и корита на реките. Тогава пасажите от кефал се появяват по течението на реката. Това е свързано главно с инстинкта им за размножаване, отколкото с преследване на плячката. Като най-предпочитани места за речния кефал си остават близо отвесни, стръмни и спускащи се към бреговете такива. Там често те улавят малки жаби, мишки, рачета и рибки. По блата и мъртвици, както и в гьолове, кефала най-често обитава по притоците на различните водоема. Във всички случаи рибата харесва най-много дъна с чакъл и пясък по дъното и ловува прехраната си само в дневни условия. В летните дни ловът му започва рано сутрин и продължава късно вечер. Поради не конкретизиране в местообитанията, предпочитанията на лов и прехраната не може да се фиксират и точни тактики за риболова. Тя може да се ловува във всеки сезон.

Риболов на речен кефал

За захранка при риболов на речен кефал може да послужи мачкан хляб, примесен с глина и кюспе. Всъщност захранката, която служи и за скобар и мряна, може да привлече по-дребни или средно големи парчета кефал. За подхранка се ползва кюспе или варено жито, може и тесто. Както за останалия така и за смесения риболов на споменатите риби те са идеално решение.

В риболов на речен кефал трябва да се вземат под внимание и други два важни фактора, а те са сезонността и големината на риболова.

За малки и средни кефали, както казахме подлежат и се поддават на смесен тип хранене. Те приемат еднакво добре, както растителна, така и животинска стръв. За втората спомената, може да е трудно да се намира във всеки момент, най-често е за рибари живеещи по селата.

За едри парчета, улова трябва да е задължително съпътстван от животинска стръв Такива могат да са торни и бели червей направени и подадени на грозд. Черен дроб или пилешки черва, могат да свършат чудесна работа. В зимните дни, когато липсва избор на жива стръв опашки от рибета могат да заместят много от стръвта на кефала. За рано на пролет се ползват едри земни червеи. По-късно на пролет идва възможността да ловим речен кефал на стръв от насекоми, като майски бръмбар, търтеи и пчели, мравки, щурци, гъсеници, мухи. Белите, земни и торни червеи могат да служат винаги като допълнение за стръвта, а в летните дни залагаме на малки рибки като уклей, кротушка, лещанка, кубинка, щипок и други. Към менюто за риболов на речен кефал могат да се добавят и жаби, попови лъжички, скакалци, попово прасе и плодове и други. Наред с тях трябва да присъства и тесто, варено жито и млечна царевица.

Такъми за речен кефал и кулинарни предимства

За риболов на речен кефал се ползва блесна. През пролетта и лятото, най-подходящи са малки въртящи се такива, с класически и удължени малко лъжички. Като казваме малки се взема в предвид и малки размери до 2, бели или жълти на цвят. С малък размер клатушки също може да се свърши работа, в неподвижни води. За риболов на спининг кефала сам се засича. При улов на блесна се усеща леко почукване, при което не е нужно засичане и усукване. Въртене и повдигане на пръта са достатъчни.

За риболов на булдо засичането става след поява на кръгче около мухите. Изкуствени мухи с номера на куки между 10 и 7 номер и в тъмни цветове са най-подходящи.

От кулинарните способности, речния кефал има страхотно месо. Лесно се чисти от люспи, падащи само при докосване. Месото на кефала е крехко, бяло и меко с леко сладникав вкус, без неприятни и тежки миризми, характерни за някои видове. В случаи, че рибата е живяла в течаща вода, то няма наличие на тинест или тревен привкус. Единствения неприятен момент при опитване вкуса на кефала, носят множеството плаващи костици, които се отстраняват с препържване. Парчетата с големина от 30 см са удобни за пържене разполовени през средата по дължина на гръбнака. За още по-едри кефали приготвянето е лесно нарязани на шайби. Приготвянето им на фурна също е удачен вариант. Вкуса на кефала е на ниво, а единствения недостатък са плаващите костици. Дори хайверът на речен кефал е идеален за трапезата приготвен по начин, както на останалите риби от семейство шарани.

Скобар

Риба скобар е известна и като бойник, алай или с латинско наименование Chondrostoma nasus.

Тази риба е една от малкото, който силно затвърждават тезата на рибарите, че истинско удоволствие доставя за улова не вкуса на месото, колкото самия риболов. Моментите, в които рибата може да надхитри или да се бори с противник, будят истинска наслада у всеки въдичар.

Скобара е една от култовите риби преследвани у нас поради множеството качества на умел и пъргав воден обитател. Скобара е риба, подходяща за спортен риболов и речен такъв. По отношение кулинарните му способности, той не е идеалното мезе за трапеза поради множеството костици, но това ни най-малко не губи проявявания към него интерес.

Скобара е от рода на семейство шарани. На размери достига 50 см в дължина и до килограм и половина тежест.

Обитава води с големи течения и бързей, където показва умелите плувни умения. Формата на тялото допринася за ловкостта му. Той е странично сплескан и се нарежда на трето място по майсторлък. Преди него са пъстървите – балканска и дъгова, а както всеки рибар знае те са най-добрите плувци. След възможностите на скобар да плува из бързей и течения се нарежда и респерът. Скобарът има едри люспи със сребрист цвят. Перката на гърба му е в опушен сив цвят, а плавниците му са оранжево-жълтеникави, без този на гърба. За да бъде разпознат скобара, е достатъчно само да се вгледаме в специфичната му уста. Тя се намира в долната част и далеч от острата муцунка. Освен, че последната е заострена, тя има форма на длето, с което рибата стърже водорасли по скали и камъни. Заради разположението на устата си и метода на прехрана на скобара е интересен. Той се извива в страни или отвесно нагоре, за да може да погълне храната си. (още…)

Риболов на скобар

У нас риба скобар се среща в река Дунав, Марица, Струма, Вит, Тунджа, Малък Искър, Арда, Тополница, както и по местата, които обитава черната мряна.

Живее на стада с еднакви размери екземпляри, защото едрите парчета имат навика да прогонват всички по-малки от себе си. В реката се среща по долната част на бързея, където има едри камъни и рибата може едновременно да плува и да се укрива по редица от струпани такива. Скобара не се движи в средата на реката, за него е характерна дългата ивица от населяване, която прави от страни и до 2,5 метра от брега. Следва винаги едни и същи пътища при придвижването си, о които има цепнатини с големина от до 20 см.

Характерно за тази риба е, че запомня местата, където е улавяна и дори за пореден път да минава не се подлъгва от примамките. Може да стърже водорасли полепнали по камъните, но да не се подлъже по хвърлената примамка.

За да бъде изкушен скобара със стръв на въдицата нещата много могат да зависят от захранката. Чрез подхранка се задържа интереса на рибата. Не са редки случаите, когато на едно място няколко рибари могат да застанат за улов на рибата, но първи и най-добри резултати има този, който пръв е подал захранката. Примамени един път от нея рибите тръгват в редица и отиват към началната си цел, без значение, че преди да достигнат до нея по пътя си могат да минат покрай много други примамващи ги с храна.

Захранката за скобар може да е примесена с глина, брашно или трици, всички те ще се разтварят бавно по течението и ще свършат идеална работа за примамването му. (още…)

Риболов в река

Много рибари, които с години залагат на улова, било то от любителска, професионална или друга гледна точка ще се съгласят, че риболова в реката предлага много по-голяма тръпка и емоция.

Всеки майстор, който е опитвал различни видове риболов знае, че тръпката да гледаш как плувката се носи по течението на реката е незаменима пред всякакви други моменти и въпреки това емоция има на всякъде.

За начинаещите рибари съвета е да подбират правилно мястото. То е на първо място гаранта за добър успех в ловенето на риба. Не на всеки, особено на учещият се рибар ще е лесно в началото да идентифицира мястото за улов на желаната риба, но всичко си има своят момент, а и с опита се научават постепенно тактиките.

Гаранция за сполука не може да има дори най-добрия рибар на света, ако е попаднал на водоем без риба, но шансове винаги има. Всичко става с времето и е въпрос на опит, навици и умения, които се придобиват у всеки.

За откриване правилното място за риболов не са достатъчни само големи дози късмет, но и познания в областта на аквакултурите. Разбира се ако сме тръгнали като любители на риба, няма да имаме възможността да изчетем енциклопедии за сполучлив риболов, затова трябва да се доверим на някои и друг съвет от „печени“ рибари, на късмет и най-вече на подходящи такъми, оборудване, екипировка и стръв за улова на желаната риба.

В откриване на подходящ място около реката за риболов не е достатъчно само да се концентрираме върху места по течението, тук трябва да обърнем внимание и на значението къде се хвърля стръв и кога точно се ходи за риба. Събрани и съобразени всички тези фактори могат да са гаранта ни за максимален успех. (още…)

Подходящи места за риболов

Често и много от нас тръгват за първи път за риба, но дори не се замислят колко деликатни моменти крие сами улов. Като се започне от мястото и се стигне до риболова на конкретен вид риба, който много зависи от начина на живот, привичките и всичко характерно за рибата.

По конкретно тук ще се спрем над въпроса за самия подбор на подходящо място за риболов.

За всеки вид риба местата са строго специфични. Определяйки и насочвайки се към даден вид, можем да проучим, какви места обитава, къде се храни, в кои сезони се лови и т.н.

Любопитен е факта, че много от едрите видове риби не обичат да плуват срещу течения, а водоеми с леки колебания в теченията и подвижността на водата са техните любими места. За риболов на големи видове риби е добре също да се помни, че те предпочитат да плуват близо до дъното на река, където бавните води се сливат с бързите, а от тях те набавят парчета храна носени по теченията. По този начин едрите екземпляри риби си набавят нужната храна от бързо минаващите течения. Често това са местата, за които рибарят трябва да предвиди и тъкмо там да хвърли стръвта. В най-добрият вариант, това са местата, където бавно и бързо течение се срещат, а на самата повърхност образуват водовъртежи. Те показват по идеален начин на риболовеца, че мястото е подходящо. За тези места може да се вземат в предвид и вътрешните завои от речни извивки.
(още…)

Какво влияние има водоема за риболова

Всеки водоем, независимо дали става дума за малко приточе на река или голяма такава, за язовир или блато си има своите специфики. Ето, защо, преди да се заловим с риболов в конкретна зона, за която никога не сме чували е добре да проучим региона. Местните хора и рибари могат да са много запознати и да ни подскажат доста неща, за които дори да не подозираме. Така например всеки ще се изненада ако отиде на река или язовир, с най-модерна техника, но в крайна сметка от улов на риба няма и следа. Много често проблема се оказва в едната стръв, захранка или подхранка и тогава дори най-скъпата техника няма да ни помогне.

Така вземайки в предвид този факт, е добре да помним, преди всеки риболов, че всяка река си има специфика. Много от опитните рибари знаят, че не е все едно да хвърлят въдица в река Дунав, в Искър, Марица, Струма, Тунджа или Янтра. Винаги се консултирайте с местни рибари за особеностите на водоема.

В България към днешна дата достатъчно са реките с подходящи условия за риболов. С правилен подбор на място, с подходяща захранка и с известна доза късмет улова на риба ще е гарантиран. Ето и няколко съвета и тактики, които е добре да помним:

Важно и състоянието на избрания водоем. Така например ако вали, дъжд, то той размътва водата в реката и дава убежище за рибите, нещо, което им липсва в бистрата вода. Затова и се препоръчва риболов в облачно или дъждовно време. Сами по себе си рибите не се плашат от дневната светлина, а и използват повече енергия, плувайки срещу допълнително течение. Това ги кара да огладняват. Добрия рибар знае, че най-подходящия момент за риболов е, когато високата вода се дръпне и се избистри. По този начин се вижда на дълбочина във водата. Използването на ароматна и лесно забележима стръв, също е добра тактика. Рибата трябва да изчака водата да се избистри или залага на откриването и по аромат. Не случайно сред рибарите е широко разпространена поговорката: „риба се лови в мътна вода“.

Характеристиките на спортен риболов

Кои са нещата, които трябва да знаем, преди да тръгнем на спортен риболов и какво трябва да направим.

На първо място спортния риболов, организиран на държавен водоем, налага нуждата от риболовен билет. Такъв не е нужен, когато риболова се организира на частен водоем.

Спортен риболов най-често се прави, с цел удоволствие и забавление, а самият улов сам по себе си бива по количества и за собствена консумация.

Наред с това спортният риболов може да се характеризира с начин за отмора, почивка, да бъде поучителен и развлекателен. На него всеки желаещ може да се организира с приятели или колеги и да пита нови методи и техники за ловене на риба. Освен това в спортния риболов интерес представляват много видове риби, тяхната ловкост, умелост и борбеност. Тук се обръща внимание на такъми, захранка, стръв, примамка, блесна, воблери и т.н.

За спортен риболов е нужна въдица, която трябва да е съобразена с вида на ловена риба. Характерно за спортния риболов е, че техники за ловене с мрежи, винтери, кошове, тралове и други подобни не е разрешено.

Към оборудването за спортен риболов могат да се добавят: спининг – воблер, блесна, риболов на бомбарда, риболов с изкуствена муха, изкуствени примамки, риболов на булдо и пасивните техники за риболов на тежко и риболов на леко.

Независимо дали става дума за частен или държавен водоем, риболова се забранява в сезоните на размножаване на рибата. Информация за тези периоди може да получи всеки заинтересован, както на местата по водоемите, така и в публикации, включително в Държавен вестник. (още…)

Местообитния и стръв на Черна мряна

Черна мряна обитава местата, които са любими за пъстървите и всички речни корита, които имат течаща и бистра вода. Балканска мряна се среща още в горни и средни участъци на реки, по дефилета със завои и скали, в множество вирове и бързеи. Когато времето е топло и позволява мряната предпочита да се задържа в бързеите, където изобилства от ларви и други малки речни животинки. През деня рибите излизат в по-плитки и пясъчни заливи места, а вечер на здрач се прибират в по-безопасни условия. В есенните дни мряната се запасява за предстоящата зима. Кълването на черна мряна започва през втора половина от септември месец и продължава до началото на ноември.

Захранката зависи много от начина на риболов. Тя може да е от мачкан хляб примесен с глина. Захранката може да се хвърли по течението. В случаи, че мястото ще се сменя по-често се опитва с няколко топчето и ако няма кълване се сменя позицията. Характерно при черната мряна е, че когато има наличие на храна е склонна да се дуелира с други риби, за завоюването й. В подхранка може да се включи и стръв. Смесването й с глина може да даде отличен резултат по време на замътване на водата и привличане на повече рибки.